На Земенската спирка, както обикновено се чака поне 20 мин за разминаването на влаковете, ние тоя път чакахме около 40.
Снимковият материал е снет от страницата на автора му - Радо, естествено с неговото любезно съгласие.
За мен този връх не е какъв да е. Трудно ми е да преценя дали това е изпълнена задача, или изпълнена мечта. "Мечта" може би звучи пресилено, но не.
Роден в подножието на Осоговската планина и изкарал цялото си детство там, често съм наблюдавал извисяващите се върхове. Точно така постепенно се зароди страстта ми към планините. Наблюдавал съм как облаците пълзят там горе и изгарях от желание и аз да съм там. И така години наред, та чак до наши дни.
Вдъхновен от един от първите пътеписи, които съм чел в сайта www.planinari.org , за група от 30 човека на палатков лагер малко под връх Руен, реших, че е време да го кача и аз. Събирах информация оттук-оттам, и подробности за изкачването, като най ценна информация ми предостави бате Веско (Рилец) - човек, който е бил с онази група. Така на по чаша бира в онзи паметен ден - деня на състезанието по строене на иглута с него забихме дата - последния уикенд на Май, когато е най-благоприятно за качване на върха. Обаче 2 месеца напред, човек не може да си прави планове. Изникват ангажементи, проблеми, грижи и т.н. Така моят водач се оказа зает, а аз сам не тръгвам никъде. Както казва един от любимите ми актьори: "Сам човек е само за тоалетната." Не ми се ходи без да си кажем 1-2 лафа с някой човек, без значение кой.
Така, началото на седмицата, се двоумях между Славянка, или да не ходя никъде. За Славянка, с тия разрешителни не ми се занимаваше, а нямаше и време. Уикендите в София не ме свърта, а имах и други предложения. От две седмици се заканвах за тоя Руен, все нещо се прецакваше. Така пуснах по ICQ мухата на моя човек - Радо (Firefighter), дето и той все не намира време за баирене от това пусто студентство. Взе, че се съгласи. Начертахме плана за събота и неделя.
Плана беше, събота да се качим до хижа Осогово, там да преспим, а в неделя да качим върха и през Гюешево да слезем и да се разделим по живо, по здраво. Идеята за спане на палатки отпадна поради липса на такива на двамата ми сподвижници. Общо бяхме трима души - оптимален брой туристи.
Ден 1
В събота сутрина хванахме влака за Кюстендил - в 09.25, решихме да не бързаме да ставаме за по-ранния, че няма смисъл, хижата не е далече, а време имаме предостатъчно. С влака е по-евтино отколкото с автобус, по-бавно пристига, но за сметка на това се наслаждаваш на невероятни гледки, минавайки между Земен и Ръждавица. Така реших този участък да го мина някой път пеш, със спане на открито. Ходене без цел и посока в този район. Киснене в реката, пиене на бира, скара, и т.н. Скоро време и това ще стане.
На Земенската спирка, както обикновено се чака поне 20 мин за разминаването на влаковете, ние тоя път чакахме около 40.
Някъде към 13.30 бяхме вече в града. Отбихме се през нас да оставя един багаж, и да взема друг, както и поръчаната карта на Осоговската планина, че нямах такава. Снимката е правена от терасата на апартамента ми в Кюстендил, а червената линия е маршрута, през който прекарах моите сподвижници до шосето преди село Богослов.
Тук сме вече на шосето, излезли от гората.
Малко по-нагоре, вече хванали туристическата маркировка. Това от долу е Кюстендил, а в далечината от дясно е язовир "Дренов дол" преплуван не веднъж на длъж и шир от мен.
Гледка към Конявската планина и съседните села отдолу. (и една муха за цвят:))))
По пътя нагоре се разкриват великолепни гледки на Рила и Пирин. Е, виждали са се и по-добре, не улучихме добър момент.
Едно от най-красивите вековни дървета - точно на разклона за хижа "Иглика", която за съжаление не работи, но с учудване забелязах, че има нова, скоро положена асфалтова настилка на пътя, водещ до хижата. Може би са взели мерки, или предстои да вземат. Надявам се за добро.
Сам на дървото…както едно време… :)))
Тучни осоговски поляни. Чак да ти се прииска да си купиш стадо овци и да не слизаш под 1500м надморска височина. Ама нейсе…начин на живот…
Като стана дума за живот… Ето така се живее до сто години… А защо не и повече. Студена потна бира, мръвките цвърчат на скарата, срещу нас - Рила и Пирин. …Какво му трябва на човек…
Насред пътя, мале, чЕшма шарЕна…
Вече на хижа "Осогово". Параклисът "св.св. ап. Петър и Павел" - сниман от терасата.
Ден 2
Туристическа табела, поставена пред хижата. Нашия маршрут е показан с червено.
Багерите и до тука стигнаха. Долната част на ски-пистата до хижа "Осогово". Още не съм станал скиор, но тази гледка ме потресе.
- Какво са решили да правят тука? - питам хижаря.
- Ами някакъв хотел, де да знам - ми отговори той с безразличие.
- Е, добре де, какво ще стане с пистата?
- Ми…да му мислят скиорите.
Останах с надеждата, че щом ще строят хотел, поне може да направят друга писта, както се убедих след по-малко от километър по пътя за Руен. Сега си стоя с надеждата, че цените няма да са като на Банско и Боровец.
Рила планина, над море от облаци
…keep on walking…
Кой каза, че нямало морени из Осоговска планина…?
Бедна, порутена хижичка, по пътя към върха. Дори я няма на картата. Все ми се струва, че има нужда само от нов покрив и прозорци.
Едно от малкото останали заснежени места. За последен път докосвам сняг този сезон. Странно как още стои, а аз умирам от жега. :)))
Един от многото стръмни склонове. Краката ми се разтреперват като погледна надолу. Една погрешна стъпка в страни…и няма да могат да ме съберат долу. Пролетта, а какво остава през зимата.
Връх Шапка - 2187m
Крайната цел - връх Руен 2251m
Граничната пирамида от двете й страни
Рила и Пирин, снимани от върха.
Граничната бразда - по нея до връх Таштепе (1994m) и оттам към Гюешево.
Рудник Руен
Планината в Македонско - на един хвърлей камък разстояние.
Тоя бункер по границата няма пробиване :)))
Решихме да видим какво е от вътрешната му страна.…Ми какво да е…прохладно…
Талибан за бой се стяга :)))))
Двама талибани укротяват свирепия осоговски пес, появил се ненадейно, и той не знае от къде. Следваше ни от Руен до хълма над Гюешево, после ни изостави.
ГКПП - Гюешево. Отгоре наблюдаваме за контрабандисти, че ни свършиха цигарите. Впрочем ние не пушим, но това са подробности…
Хубави широки зелени поляни, между Гюешево и Раненци. Веднага ми грабнаха окото, като място за летене с парапланер. Реших да пратя снимката на по-компетентните лица, но след като слязох, се отказах да го правя. Оказа се, че като ще кацам, няма начин да не спра електрозахранването на околните села. Не би ми било приятно - няколко хиляди волта напрежение…
През тези дървета надолу - немили - недраги слязохме до шосето. Малко offroad, директно през гората, без пътеки, без нищо. Още повече, че моите сподвижници през цялото време наложиха едно темпо, с което аз не ходя дори и когато закъснявам за работа. Направих кофти избор на обувките, накрая едва ходех. Имах чувството, че на ходилата ми са се отпечатали решетки. Левия глезен ме болеше поради не много лекото кацане с парапланера наскоро. В крайна сметка, доволни от преживяването стигнахме до шосето към Гюешево. Решихме да се пробваме на стоп за Кюстендил. Първия на когото махнахме ни спря. Само попита дали имаме лични карти и тогава ни качи. Оказа се граничен полицай. Попитахме го как стоят нещата с разрешителните. Той ни каза, че няма нужда вече от разрешителни за Руен, но като има някакво организирано ходене по тия места е добре да се обадят на полицията и да ги уведомят, колко човека и кога смятат да качват върха. Иначе може да им се състави акт, затова че са си хабели бензина, за да дойдат до нас, като ни видят от далече.
Прехода завърши в Кюстендил в едно местно заведенийце, на по бира, както традицията повелява. Мойте хора си изгледаха F1 по БТВ-то и отпрашиха към гарата - 10 мин преди тръгването на влака. Аз си останах в града за вечерта да се видя с родата. На следващия ден - с автобуса от 05.30 и в 07.10 - уви, в София.
Радо, доволен гледа през прозореца на новите вагони Siemens, още пресни, непобългарени.
Ангел